ГЛУПАК

Усещам празнина

в моята душа,

незнам кога, защо и как

завладя я пак,

но чувството красиво

отдавна не е живо.

Изпитвам само болка и тъга

за отминалите времена.

Красиво бе, но за мига,

когато на илюзии отдадена

имах копнежи и желания

оглупях и знам,

любовта бе там

дари ме с криле

и като бяла птица

в планина красива отлетях,

попивах  любовта, летях.

Чувството на свобода,

изпълнило бе моята душа

заредена с емоции се завърнах и видях,

че всичко е било един блян,

нарисуван не с четка,

а с перце в моето сърце.

Осъзнала, че нещата случват се в главата

Аз видях илюзията пак:

любовта те прави на глупак.