ПОЛЕТ

Като птицата в гората пуста аз отлитам

отпускам се и политам

в небесата се издигам

и съзирам пейзаж

красив и див.

Безброй дървета,

с цъфнали листчета

уханен аромат

се носи над света, засмуквам го

и очертавам кръг с криле.

Кръг след кръг

та докато не спре

да бие влюбеното ми сърце.

Влюбено в света прекрасен, малко тясен

за душата ми в любов обляна.

Затуй надскачам го и май

се озовах в един безкрай.

Музика красива,

слънчеви поля

чиста вода

непокътната земя

тайнствени лица

обляни в светлина струпват се край мен.

Протягат ми ръце.

Зоват ме,

разкриват гледка като в рай.

Пътят е един пред мен

Богато обграден от зеленина

и дъга от светлина

пропускаща се през листата

галещи душата.

Божествено красиво е,

толкова спокойно.

Дори и там в далечината

улавям светлината

не бързам, за да видя края.

Харесва ми това усещане пълно с любов,

извираща от мен.

Като непресъхващ кладенец е моята душа.

А любовта готова съм да споделя с всеки,

докоснал се до мен

и дори, когато стигна края

и тунела от зеленина

премине в безкрайни поля

огряващи се от слънчеви лъчи ще зная,

че пътуването беше интересно,

изпълни ме с наслада и научи ме да обичам всичко,

но преди всичко себе си.

Отпускам се в полята

и с усмивка замечтана

в небесата ще те видя

и прегърна моя истинска любов.