Ти и Аз

Те са двама

двама души сляли сърцата си в едно,

а твоето е там само.

Така само.

Толкова само.

Колкото е на птицата в нощта.

Но трепва нещо в теб

случаен повик на човек,

уловил шепота на сърцето ти.

Докоснат и облян от Любовта

се изпълва с доброта,

сърдечност, празнота.

Къде си?

Защо се бавиш?

Знаеш ли колко силни са молитвите ми?

Знаеш ли колко красива е усмивката ми?

Колко дълбока е любовта ми,

Колко е истинска мечтата ми,

че ти си тук

 с мен, до мен, в мен

ние сме едно,

ние сме любов,

ние сме живот,

ние сме стихия, която

помита всичко със себе си

и събира в шепи, за да посее щастието,

любовта, веселието,

шума от детски смях е с нас.

Влюбени и красиви са миговете в нас.

Да, ние я излъчваме,

акумулираме,

синтезираме,

предаваме.

Любовта:

вечна,

красива,

истинска.

И пак сърцето ми рисува

водопад насред прекрасен град

с много зеленина, роса и цвят.

Цвят след цвят

редуват се като дъга

падашите капки от вода,

пречупени през слънчевия лъч

падат шумни като детска глъч

и носят спокойствие неземно,

каквото в рая е известно.

И пак аз и ти сме там сами.

И пак влюбени сме ние,

любовта предаваме си между нас,

изпаднали в екстаз,

отдадени на нас

на нас

и пак на нас.

Защото влюбени сме ти и аз.