ИГРА

Очаквах сняг да донесеш,
но появи се със слънце ти.
Усмихна се и спря в мен
сгря ме усмивката ти нежна,
искрена, вълшебна.
Изпълни ме с надежда, сила,
че всичко хубаво в мен е
изпитвам го дори сега,
отдадена на мига
в безконечните слова,
плуващи в мислите ми,
блъскащи се,
търсейки пролука
да се подредят по ред
достоен да опише
всичко идващо от теб.
Но то е толкова красиво,
свежо, весело, игриво.
Завладя ги и увлече в играта, та сега се питам
има ли бутон, който да натисна
и да полетя към теб,
към игривия ти свят.
Да седнем зад една машина
и да променим нечия съдба.
Да внесем забава,
там където я няма.
Да проникне любовта,
да усмихне пак деня,
а мъката да съхраним
в минало оставено зад нас,
ей така за цвят да ни припомня,
че животът е игра,
в която на сериозно да се вземеш не е уместно, нито лесно.
Хайде усмихни се,
каня те,
ела в нашата игра.
Победители сме всички,
наградите различни.
Ти какво си пожела?
Защото изпълнявам го сега!