СЛЕД ТЪМНИНАТА

Дълбоко в себе си тая
мъка от незапомнени времена
дали промъква се в безкрая аз не зная.
Дали нашепва нещо и какво,
когато свържа се с Божественото в мен ще зная
за какво е.
Какво ще извлека от мъката една.
С какво ще ме дари и какво ще отреди
да правя за напред.
Отделих си стих за теб.
Ела, докосни тела,
нови, преродени в светлина
не се плаши от любовта
излез навън
помахай ми и знай
аз съм чиста тук сега.
Така реших,
че ще продължа живота - пишейки за теб
моя единствена душа, в любов обляна,
несмляна от всичко лошо,
което те заля,
което те връхлетя,
ти оцеля за любовта.
Багодаря за това.
Пречисти се и щастлива си,
отворена за новото на пътя.
С възхита да поемеш
всичко, което за теб е.
Да любиш.
Да обичаш.
Да даряваш красота.
Да изпълваш с доброта
прекрасната нова земя.
Удоволствие, наслада, мир
такъв ли е животът ти мил
нов, пренареден.
Прекрасен е  сега.
Успях да се издигна от пръста.
Да надскоча тъмнината
да достигна небесата
да общувам с теб, мой гласец
Божествен!