УСМИВКА

Нашепва утрото безкрая
иска да те опозная
сплели две ръце
с усмивка на сърце
поклон пред теб в безкрая
утрото омая
с безспирна глъч
и като в детски стих
заваля дъжд в небе
със сребристи поля
и завладя омагьосана душа.
Заробена и преродена да открие истината
на проблема свой.
Това ли бил е той?
Истина ли е кажи,
не ме лъжи
не!, спри, дори и да боли помни
Ти си там, дори и сам,
за да си част от цялото.
От  вечността.
Бог ти е отредил роля
важна, колкото на всеки друг.
И помни! Важен си колкото всеки друг
Нито си по-малко, нито си повече
от който и да е до теб.
Както и да се възприемаш измамно е.
Равни сте, помни. Бъди,
играй ролята ти отредена в света човешки,
знай всичко има  и начало, и край.
Само ангелите са безгрешни
безтегловни, вечни
и напътстват ни. Чуй ги ти.
Извиси се от тялото в душата, принизи проблема
и открий тунела, който
светлината затъмнява чрез  страха в душата.
Оттърси го! Не го подхранвай ти
Преодолей го и ще възцари хармония неземна,
диктувана от Бога.
Протегни ръка, хвани лъча и виж,
усмихваш се,
ще полетиш в безкрая
отведи ме там.