ВСЕЛЕНА

Красиво е, когато ти се любиш с мен,

красиво е, когато си сгушен в мен

красиво е дори, когато

отдадени сме на покоя

без да има утре

само аз и ти

дали ще го изпитам някога отново

чувството красиво на влюбените ни души

сам си ти, нали?

Дори и с нея

не те напуска мисълта,

че можеше да не е това, което е.

Че можеше да сме щастливи,

само да се бяхме запознали при други обстоятелства,

в друго време,

какво ли щеше да се случи?

мислиш си, докато я любиш

и изпитваш тъга по отминалите времена

по пропуснатите мигове

на тишина в нощта,

когато спях сама

и се будех в страх

кога ще свърши всичко

и ще съм отново у дома

до любимите цветя сама.

Не знаех, че обичал си ме ти,

че желаел си ме силно

от мига

подло е това,

сякаш съм била играчка

в твоите сетива.

Сега забавно ли ти е кажи?

Липсвам ти, нали?

Колко мислеше, че ще продължи

властта ти над мига?

Нима на времето си господар?

Защо повярва, че ще имаш кристалната ми сила

и ще я изпиеш като елексир, дарен ти от небето?

Научи ли, че искреността не сприятелява с лъжата?

Че играчът винаги е изигран,

че сърцето ми кристално

не приема измамния ти блян,

че отразява светлината,

когато е чиста, истинска

непокварена, неземна.

Ще го узнаеш някой ден.

Ще изплувам аз отново

в спомените ти, няма да те съдя

нито ще се радвам.

Това ще сториш ти!

Обичай се, бъди!