Сама в огнения храм
вървя напред,
загледана в теб
ангел мои небесен,
дочувам песен
и невидим лъч тегли
ме към теб.
Избухват пламъци в
мен, удрят ме
с топлина
като пухкави облаци
горят,
изгарят злото в
мен, яда, гнева
вината, за това че съм
далеч сама,
решила като войн да
се изправи,
но армията е една.
Битката с Егото и
Любовта.
Божественото Аз и
съмнението,
породено от страха,
че щом се впусна в любовта
ще загубя битката
над личността.
Огънят в мен
бушува,
а аз реших да се
оставя в топлината
и да следвам
светлината.
Сега пречистена от
своите мисли,
вървя към храма,
навярно осъзнах,
че той е в мен
синтезирайки
любовта запалвам пламъка,
а той гори и
отразява онова, което е у мен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар