Много свещени земи, обитавани от нас и преди и сега се втъкават през времето в телата.
Удраят ни, бият с акорди на мелодия, която помним и носим със себе си винаги
и преди и след
дори и сега по време на престоя ни тук.
Живеем в среда, която адаптираме към нашите сетива.
Интуитивно търсим свобода, която да ни върне в дома.
Осъзнаваме безграничността, на нашата Душа,
но несъзнателно я ограничаваме,
за да се оправдаваме за нашите неуспехи.
Плахи опити, скрити с доспехи в тишината на Духа.
Обрекли сме го, да е завързан вътре в тях,
заключили сме нашия шанс
да се преродим в тяло на неумираща от раните тленна Душа.
Осъзнаваме силата си, когато я пуснем да се развие отвъд дуалността.
Там няма време, което да ни уплаши,
там няма сила, която да ни владее,
там всичко просто се случва,
такова, каквото Е.
Там в градината разцъфва цвете, защото просто иска да Е.
Там желанията са думи, лишени от страст,
там нещата се случват, за да бъдем центрирани в нас.
Умеем ли да се задържим в центъра на собственото си Аз?
Можем ли да преживеем Егото във всеки от нас?
Просто опитай - БЪДИ, себе си, въпреки всичко, което не си!
Няма коментари:
Публикуване на коментар