Обожавам да плувам на свобода
със собствената си машина отвъд страха.
Лаконично политам надолу,
където все по-надълбоко
търся теб.
Гмурвам се и плувам към теб,
в пространството от мекотели,
песъкливи диви феи,
медузи и корали,
отвъд растителното царство,
отвъд животните в морското пространство
навлизам на дълбоко
търся те сред камъни
в дълбоката подводна пустиня тишина.
Плувам и дълбая със сърцата ни следа.
Закотвям с тялото си тишината в мен.
Вглеждам се и ето те и теб.
Там в дълбокото море се сляхме
в прекрасна музика и танци
в ефирни дрехи
можем ли с тебе вече да се отнесем нагоре към сушата
и баланса в едно ново, може би различно, променило ни тържество
да разплетем възела на собствените си задръжки
и осучем се заедно в нашите прегръдки?
Можем ли да се издигнем с вибрация в любовта и останем заедно потопени с тишина във вечността?
Заедно мечтаем да сме единно цяло, което няма пречки в себе си да обича всеки.
Мечтано тяло от две сляли се тела,
едно от две отвъд хаоса в човешките тела.
Едно единствено начало, което провокира сливане в покоя.
Обичам те, благодаря!