Мечтая на глас да желая всяка частица
от нас да живее отвъд плътното физическо тяло.
Мечтая със сърце да изкажа на глас,
че ефирността е в нас
и е толкова ярка, красива, земна,
колкото всяка частица любов
вибрираща в нашия танц.
Природа с красиви води,
течащи спокойно, покрай треви
и в гори, огряни от слънце,
росни свежи поляни,
съдържащи в себе си вечното цяло.
И светлина, и топлина, и вода
и нежност и сила.
Заглеждал ли си по-дълго в тревата,
за да откриеш, че в нея е стаена красотата
на цяла вселена.
Земна, притаена, в очакване на стон от въздуха,
той рефлектира върху и.
Усеща се силно, дни преди да се материализира и види с очи.
И там край водата
мога да стоя на тревата, да се възхищавам на това, което природата Е.
Съзирам се там като бебе в танц с околоплодни води,
играе на сигурно, защитено с утробата на своята майка.
Едва ли знае, че навън е наслада за Его-то повече, отколкото за Духа.
Наясно е само с едно,
скоро ще бъде родено и вън на пръстта
ще усети аромата на земята,
която избра за втора родина отвъд реалността на досегашната и земя.
Събужда се тихо,
в плач.
Отваря очите си и с прегръдка се среща с майка си отстрани.
Нейните очи са толкова топли, сякаш сърцето и е скрито в погледа й.
Грижовна прегръдка се случва сега
и отново сам съм в пелена в креват от тишина.
В сън преминават ми дните,
мечтая да бъда вън от тази кошара,
но зная, че малък съм, за да го сторя физически.
За това спокойно раста, с нетърпение чакам момента,
в който ще се надигна и с тяло и ще бъда в моят си свят.
Реалност от другия свят.
Спирам, вече не се нуждая от мечти,
пораснах и мога сам да се пазя,
от чуждите лоши очи.
Защитен в моя си свят, с Духът ми сме заедно в нас.
Кристална среда, с много топлина,
кръгове светлина, излъчващи се от нас.
Красота невидима, но жива в нас.
Струваше си да дойда отново,
да изчакам,
за да го видя.
От моето тяло изглежда красиво и едва ли мога
да го опиша,
просто искам да го напиша на теб,
който в този миг вървиш по същия ред.