Всеки преживява патова ситуция, която обръща представата му за живота с главата надолу. Отвежда те директно на дъното, и скрит от света искаш да останеш възможно най-дълго там.
Защото за една секунда света за теб вече не е приятен, губиш вяра в това, в което си вярвал до сега. Разбираш, че то те е извело по някакъв начин от комфортната среда (тялото), чувстваш се предаден, излъган, сам себе си обвиняваш. И тогава търсиш видими причини, за да докажеш сам пред себе си, че грешиш. Че ти си ок, обаче света е толкова жесток към теб, че ти причинява травма след травма. Губиш почва (ти въобще бил ли си на твърдо). Неусетно  в живота си привличаш болка след болка, удар след удар.....ти дори не падаш, толкова дълбоко си се закопал. Даже не се самосъжаляваш, сам себе си намрази отдавна. Закопан в собствената си ненавист и чувствайки ударите отвън в един миг борбата те мотивира да потърсиш доброто вътре, дълбоко в себе си, чрез себе си да го изведеш навън и да заблести около теб. В миг повярваш, че май пламъка може да разпали огън, който да пресуши влагата в тинята, в която тънеш, да я превърнеш в плодородна земя. Да изникнат красиви цветя, да вали чиста роса, като сълза, която е блажена и мие калта дълбоко, дълбоко изчиства. Тогава започваш всеки ден да търсиш нова следа в себе си. Вървиш по пътя към сърцето си, устремен да срещнеш себе си. Да си простиш, да излекуваш болката, да разтвориш широко раната, която вече не кърви, кръвта  загноя. И раната мирише на тиня. Разтваряш широко тази "яма" смрад и започваш клетка по клетка да обгръщаш с прошка, с любов, със диамантен лъч топлина, със съчувствие, с разбиране, с нежност, с всичко, което доброволно изрита навън, защото бе обиден на света.
Човеко, замислял ли си се какво правиш с живота си? Как се отнасяш с другите? Кога за последно каза на най-близкия човек прощавам ти, защото те обичам такъв, какъвто си. Прощавам ти, защото ти си себе си, а аз нямам право да искам да ми харесваш различен. Обичам те, защото караш всяка клетка в мен да диша Любов. Обичам те, защото правиш света различен, обичам те, защото спрях да вярвам, че доброто е вън от мен. Приемам те, защото те уважавам като част от мен. Благославям те, защото си светлина по пътя към мен. И ти БЛАГОДАРЯ!
с Любов, момичето от ангелска земя