Вълнуваш се с причина,
защото ще изстрелям нова рима.
Божествено красива,
неистинно игрива,
жълто-бяла дива
попаднала в екрана без следа.
Оставила си само любовта
в сърцето.
Не се разделяла с него,
може би защото
безкрая интегрира
влюбена красива маково-червена,
електриково неудовлетворена пътна
вълнова стихия.
Завърташ се с раз,
раздухваш се като пенлив екстаз.
Палиш виолетовия бряг с валс.
Нима, отново Пърпъл са с нас?
Нека прозвучи тогава
моята поема.
Писах я леко окрилена.
Но ти я дарявам в оригинал.
Засмей се, петък е все пак!