а виждаш река.
Вливаш се в нея, изтичаш.
Сякаш се вричаш, че ще обичаш,
че каквото и да се случи, ти ще течеш.
Може би ще обереш страха,
калта,
това, което не е теб.
Може би пространството, което докосваш
ще те обогатява, ще те омиротворява,
ще изкопаеш твое корито като реката,
от която потече високо от планината.
Защото превърна се във вдъхновение,
проводник на небесна светлина,
в храна за човешката душа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар