Към мен, чрез мен

Днес прекарах по-голямата част от деня в пътуване...из страната и в града. Връщах се у дома (там, където живея в момента) след няколкодневно скитане с една 75 литрова препълнена раница на гърба. Ама така тежеше, че успявах да я нося, единствено на гърба, а от земята едвам я помръдвах. В мига щом се освободях от товара, имах чувството, че съм перце, че ще литна от безтегловност :). Както и да е, прибрах се у дома, стоплих вода, изкъпах се с наслада и поех по задачки из града. Срещата ми бе от центъра в може би най-отдалечената точка в другия край на града. След 35 мин с автобус срещата бе зад гърба ми и аз естествено се разходих из района. Напазарувах разни дребни нещица с "Коледна" тематика, от които предстои да направя нещо красиво у дома. Ненатрапчиво, с лека препратка към зимните празници, но преди всичко ефирно и прозрачно, натурално, с много стъклени топки, капки, които ще висят от тавана, купи с домашни уханни свещи и т.н. Олекнала финансово поех обратно към центъра, където е моето местенце за пребиваване (разбирай дома ми). И докато пътувам в нощна Варна, загледана в старите сгради....размишлявах за спокойствието, което ме обгръща. Топлина, доверие, спокойствие, удовлетворение, вяра, бях тук и сега, потопена в мига, който тече и не исках да бъда някъде другаде, защото толкова удобно ми бе. Тогава почувствах кожата на майка (която отдавна почина), аромата и, сякаш седеше до мен. Седалката до мен наистина бе празна през цялото пътуване, въпреки пълния автобус. Започнах да разговарям с нея, попитах я как е. Отговори ми само, че силно ме прегръща, че е с мен, че ми изпраща любов, няколко пъти подчерта, че ме прегръща. Аз я слушах, задавах въпроси, на някой, от които отговаряше конкретно, на тези за мен отговаряше с прегръдка. Както и дали е с баба и дядо не даде ясен отговор. Каза, че мястото ми е тук, че трябва да усещам радостта винаги в мен, в сърцето, независимо дали около мен ситуацията е радостна, напрегната, тъжна, дълбоко в сърцето си винаги има един извор на радост, който трябва да се лее в изобилие. За това как е при нея каза само светлина, тишина, красота, спокойствие, блясък, няколко пъти красиво.

За първи път изпитвам това в движение. Нито на сън, нито в медитация. Може би е резултат от стремежа ми всеки миг да е осъзнат и на 100 % да е във връзка с висшия ми Аз, моето Аз съм. И го споделям, защото тази блага топлина, която ме обгръща е резултат от пътуването ми към мен, към спокойствието в мен, и способността да получавам всяка връзка от по-високите честоти по всяко време, въпреки ситуацията, в която се намираме. Това е възможно!