Когато любовта почука на вратата, а ти вече знаеш, че е тя,
не отиваш до нея, за да провериш,
доверяваш се и я допускаш.
Когато тя си отлети,
не я задържаш,
отваряш и и допускаш да си иде.
Пускаш всеки миг
в теб, такъв, какъвто е.
И, дори, когато е весело ти е примирено,
защото то просто Е.
Такова, какво е.
Човеко, когато допускаш любовта
да тече през теб свободно, без прегради,
тогава оценяваш всеки миг.
Излъчваш наслада, от това,
че си тук и си жив
и живееш.
Осъзнаваш го, както
всяка капка роса пропуска в себе си светлина
на първите лъчи,
както всеки лист от растението и е благодарно,
както всяка животинка я боготвори,
както, както, както
само ти
успяваш да СИ Ти :)