и не зная как е, когато
отдадена съм на друг,
а в теб бликва радост, за всичко, което бе.
Нима е лесно да се предадеш, без капка копнеж.
Нима не желаеш да бъдем двама засмяни другари,
които разменят красиви думи,
докато чакат край пътя изгрева
и пролука да се гмурнат в деня
устремени заедно напред
без посока, но с ясна представа,
че преследват обща цел.
Да сринат преградите в себе си.
Да са отвъд видимото, да бъдат
тук и там успоредно
и пак едно
прекрасно същество.
Обичам те, защото сме едно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар