Ако мислено отключиш вратата на сърцето си за света.
И отвориш я широко
и излееш цялата любов, която то добре е съхранявало
и цялата тази вълна, ако залее света
неописуемо е чувството, когато тя се върне към теб.
И те гали нежно, сякаш топъл бриз на плажа те облива.
Топли те, но и мотивира да се раздаваш, да търсиш връзката със света
чрез божественото в теб. Чрез храма, криещ се в гръдния ти кош.
Поклон към теб, бъди любов!