Нека бъде живот

Жива пустиня
с цветове на богиня,
Божествен танц играят си с нас
в любовта,
защо ли описвам ти я сега.
Не зная, може би във всеки от нас
дреме по едно заспало дете,
което сгушено като ембрион очаква закрила,
само че не намира смисъл и сила
да я поиска дълбоко в духа
на своето тукашно същество.
Скрито, сгушен в нас, то
дреме си като пъпка в забавен каданс.
Всеки миг ще ти се разкрие,
но уви не сега,
за да не разкрие срама,
от какво ли питам се.
Защо ли поиска да е тук, а така се страхува
да бъде себе си.
Сива пустиня отразява балона на ембриона.
Сивото е в теб,
мой малък човек.
Оцвети оазиса си с любов, скрита дълбоко
в кош за разкош,
през теб нека излезе
и се влее в света,
защото различен си
и иска ми се да те видя
какво ще  сътвориш.
Какво от това, че мълчиш.
В тишината вижда се най- ясно красотата.
Нима сам не дойде, за да поведеш
стадо чакащи гласове,
стаили болка, приютили страха,
незнаещи защо в любовта е важно
да си трайно игрив, не докачлив,
безропотно жаден
да бъдеш ти,
осмели се,
на нас покажи,
че творбата, която рисуваш е
ангелски стих
рецитиран безспир.
Връзка прекъсната от ума.
Сърдечно ти Благодаря!