на вечността,
носиш наслада от тук,
но забравяш в миг любовта към земното в нощта.
Владееш успешно тази игра,
нали играл си я години преди, до сега.
Изпускаш дъх и това води те отвъд.
Попадаш в широка зала,
просторна,
около теб е пълно с хора,
огромни полилеи от кристал
вдъхват лукс,
и празно е, и гълъби летят.
Усмихваш се, асоциираш това със свобода.
Безмълвен притихваш, защо ли суетиш се,
ти ли го стори.
Откри, че другото в теб е реално.
Да, знам, това не е най-важно.
просто, моля те остани един миг
гледащ с през погледа на ангелски очи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар