спираш точно до мен и мълчиш.
Заедно отвъд тишината,
разкаяни с теб намираме диалог в пустотата.
Блъскаме се в стени за утеха,
открихме, обаче, че те са ни пречка.
Любовта ни е толкова силна, а не откриваме нищо у нас.
Борим се сами със себе си,
изпадаме в бяс.
Питаме се защо животът ни раздели,
а всъщност бяхме сами
от самото начало.
Няма как да е друго,
защото и двамата мислим еднакво,
прекалено прозрачни сме,
за да сме си нтересни.
Няма сюжетност в играта,
а до финала загубихме и представа
кой кого повече нарани.
Липсваш ми, въпреки всички тъжни дни,
защото разбрах, че дори и без думи
с теб ни свързва любов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар