Вливаш се в река, представяш си, че си вода,
усмихваш се,
потичаш,
течението те отнася по наклоните надолу,
жадуваш да ме срещнеш все по - надълбоко.
Вливаш се, стоиш,
завърташ се в спирала, във въздуха, искриш,
литва пясък, сякаш камъните разпраши.
После слезе и продължи да течеш с реката.
Остави следа от мекотата в себе си.
И слънце грейна
и птички пропяха
и шум на мотики на работещи край реките те достигна,
и върбите по - наведени стояха,
за да вкусят от водата.
Пак облаците ти проби,
пак върна пламъка в техните очи.
Благодаря ти, че те има,
който и да си.
За мен оставаш си чудо,
без да иска в замяна нищо.
Сила, идваща от вечността,
мощна, но и нежна
истинска, но и реална,
Влюбена в живота, но безкрайна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар