Толкова много щастливи лица,
докосват телата ми в нощта,
когато тюркоазен пух с мен се слива
и не знаеш, но за мен си просто име "Свобода".
В небесното летя,
докато търся земята с очи
и любовта към нея привличам.
В светлината се свличам
като мастило от химикал,
което пише върху водата
по камъните в гората неразкрити истории
за малки земни същества, обляни в тишина,
които се захранват със светлина и любовта на човешките същества,
които ги усещат само със сърце.
Невидими са, но присъстват силно и се сплитат силно,
за да заблестят пред теб в роса  върху пръстта.