Раждам се в тяло,
за да забравя колко съм част от едно цяло,
което безкрайно много обичам.
И се приземявам от светлината в материалния свят.
Красиво ухае, но е някак безплътно това,
което усещам и искам да пипна.
Оказва се, че всъщност съм в тяло,
а живея отвъд него в светлината.
И с всеки мой дъх извиквам тук на земята
моето вечно присъствие
и съм само Дъх тишина.
Сякаш розова долина аромата си разпилява
над необятните ангелски земни тела.
В нашата красива земя.
Закотвям светлината сякаш съм кедър
и съм вечна,
и съм земята и светлината,
и съм едно с телата,
които поискат да са в хармония с целостта.
И сме в нея и не сме.
Навсякъде сме,
за да разберем, че сме две отделни нива на Душа,
слята в едно.
Стигаме онова ниво, от което дойдохме
и се завихряме в огнена тишина
и се придвижваме в светлината на любовта.