Там, където небето докосва земята,
там, където плътта оголва душата.
Там, където раят среща войната
и гордо и заявява, че ще бъде мир.
И мирът ражда се след тишината
в божествеността на нещата.
Там, където вижда се син тюркоаз,
там, където дивата фея,
от огъня сътворява света,
в който дърветата цъфтят
вместо да изгорят,
там, където ние с теб се докосваме с тела,
оплетени на много нива
всичко това напомня ми Дома.
И тук физически е точно това,
което изглежда от там.
Напълно еднакво е и няма време да мислим
какво би могло да е,
защото то е такова, каквото Е.
И ако би искал да го промениш
може би, би искал да се преродиш.
И тогава трябва да знаеш,
че ще започнеш всичко отначало.
И това начало няма да е краят,
защото краят е още едно ниво,
продължение на самото начало.
Та ти просто пътуваш.
И това пътуване ти носи наслада.