Разбираш колко си добър в "светлината",
в която "светиш" на Земята,
когато извън тяло поглеждаш живота
и си спомняш колко трудно е да си в пустотата,
да чуваш зова на Душата и да виждаш светлината,
 защото не просто си войник,
а си герой на свободата
и да летиш в небесата е толкова приятно,
колкото да си закотвен здраво за земята.
И щом си в тяло си притеглян от нея и няма миг,
в който да е друго.
Дори, когато парашута те издига нагоре,
сякаш въжен шнур спуска котва.
И ти си тук и там и винаги сам физически,
за да осъзнаеш, за да осъзнаеш многоизмерността си,
и за да се свържеш с Духовни същества, които в светлина те заобикалят
и непрестанно са във връзка с теб.
Свързани в един копнеж -
да чувствате светлината и Дома
и любовта и безкрайността......