Когато всичко потъва в забрава,
огънят гасне точно преди пожара,
вятъра жаравата издига в небето
и пламъците превръщат се в
детето, което уроците научава,
докатоси  играе с искрата,
която го сътворява.
И преродено в тяло,
угася вятъра в тишината.
За да разпали пламъка и искрата
високо нагоре да полети
към Душата на този, който Е.
И в животът то осъзнава,
че не е рамка,
и тялото му е само граница,
която за него не съществува,
защото умее да плува в свободата,
в която си позволи да живее
без цифри, безплътно
видимо от невидим аспект.