Ако ти липсват криле, за да полетиш,
но имаш сърце, в което да се приземиш.
Ако е нужно да обходиш безкрая,
за да разбереш, че търсиш рая,
който е в теб...
Ако заспиваш в река
а се будиш в пожар,
и си в огъня,
а не изгаряш,
напротив себе си в него опознаваш.
И се свързваш в сърцето си с него
и изгаря съсиреци почерняла кръв.
Чернилката пада, но в земята.
Отлита в светлината, в която летите
ти и огъня и сърцето.
Отделени фрагменти от материалност
в различни времена.
Спояваш ги в пламък тишина.
И небето пак е някъде в теб,
въпреки, че летиш на земята :)))
Разгаряш огъня, който прие в телата
и розите разцъфнали в тях аромата си
разтварят с водата.
Заражда се нов аромат,
безцветен, променящ се,
ефирен и лек.
Сякаш е роса в замръзнала гора,
способен е да я стопли и вдъхнови за живот.
Живот, който приемаш отвътре навън