Отново затварям ръка,
прекланям поглед с глава
надолу към майката Земя.
Търся Божественото в теб,
отразено, рефлектиращо в пръстта,
защото нея усещам с цялото същество
като даваща живот
на това, което Е.
Зная, че когато ме няма,
тя ще поеме тялото ми като пелена.
А небето ще ме стопли с прегръдка и свърже с Духа.
Ще порастнат красиви цветя,
а аз ще ги галя с лъчите от злато,
които ще пръскат любовта.
Когато съм тяло от плът,
никога не забравям, че съм и Дух.
Тази симбиоза в мен
ме изпълва с чистота, чрез
която предавам на земята любовта.
Помня всеки миг
и всеки миг помни следите,
които сме оставили.