Пролетно откровение

Спомням си много ясно една дата в съзнанието ми, една дата, която ме промени, която ме тласна към Духовното ми сливане с мен самата с моят висш Аз. Първи юли 2008 година. Годината, в която загубих най-близките си хора тогава за мен. На 30 юни, когато за пореден път за 2008 година се сбогувах с близък човек си обещах, че повече никога няма да оставям нищо за утре. Че ще живея тук и сега, колкото и да е то. Дали ще са 3 години, 30 или 50, без значение. И тогава започнах пътя си към непознатото. Пътуване към мен. Бях останала сама, никой не знаеше какво да ми каже, ако излезе с мен. Станах най-добрия си приятел. Приятел, на който нямах вяра. Вярвах на всичко друго, но не и най-добрия си приятел. Тогава не знаех как да запълня празнотата в себе си и работех по 13 часа 7 дни в седмицата. Печелех пари, които не знаех за какво са ми. Излизах в любимите ми до тогава заведения, слушайки любимите си музиканти и въпреки всичко болката, крещеше в мен. Не знаех как да я заглуша, само знаех, че съм силна и няма да и се дам. И я таях дълбоко в мен. Зад широка усмивка, красиви дрехи и празна вътрешност. В един момент не издържах вече този живот и се преместих в напълно непознат град. За да следвам единственото, което ме караше да бъда жива. Досегът ми до природата, до цветята, до озеленяването. Там бях приета като от друга вселена, сякаш бях на светлинни години пред хората, от които трябваше да се уча. И тогава рухнах, защото бях сама и нямаше пред кого да се правя на силна. Позволих си да рухна. Спомням си как с дни не излизах от дома си, в красива градина. Прекарвах времето четейки по 3 книги на ден. Прочетох всичко, което ми бе предостатъчно, за да се пречупя и да си повярвам и да се обикна и да намеря смисъл. И пак нещо ми липсваше. Пак се върнах в града, където бях през 2008 година, за да загубя и здравето си напълно. С бързи стъпки слизах към пропастта. Болката бе вече непоносимо силна, дори не можех да спя легнала, и когато дойде този миг, сякаш за първи път успях да се погледна отстрани и да си повярвам и да се изправя. И започнах съзнателното лечение, чрез визуализации, медитации, промяна в храненето. Ядях само плодове и зеленчуци до този момент - постепенно започнах да добавям и белтъчини, и мазнини, благодарение на аюрведа се излекувах физически и започнах работа върху създаване на вътрешен мир. И тъкмо стигнах до ниво, в което можех да спя повече от три часа, постигнах някакво спокойствие в себе си, вселената ми изпрати ново предизвикателство. Среща с човек, който ме срина съзнателно и, такава вреда ми нанесе психически, че две години след това не можех да стъпя на това ниво, на което преди си мислех че съм била най-зле. Тогава за 6 месеца си останах у дома, за да премисля какво се случва с мен. Искам ли да продължавам да живея и ако избера да го направя как. Какво мога да направя, за да съм полезна на себе си, на хората около мен. Винаги съм знаела, че пътят ми е природата - земеделие, озеленяване. Реших, че ще продължа напред и след две седмици ми се обадиха бивши колеги и започнах работа в старата фирма, в която работех, но на нова позиция. И тогава бавно, с малки крачки животът ми започна да бъде и красив, и да ме радва. Запознах се с много нови хора, те ми дадоха нови насоки, нови хоризонти. До момент, в който успях да сбъдна всички мои цели. Успях да създам основа, да намеря своето място и да излекувам болката от раздялата с любимите хора. Да простя на тези, които не бяха с мен, за да им дам шанс да ме наранят отново и да избера да прекъсна контакта си с тях. И след тази ми опитност до момента аз чувствам с такъв трепет в сърцето пролетта, толкова много ентусиазъм ми дава всяко ново начало на пролетта, когато природата се събужда и аз знам, че ме очакват толкова красиви 6 месеца, пълни с предизвикателства, че съм толкова щастлива, че мога да го изпитам по този начин. Че след цялото страдание, успях да се помиря със себе си и да стана едно с цялото, да се вълнувам от всяко ново начало, че искам да го споделя и с теб. И да ти кажа, че където и да се намираш, с каквото и да се занимаваш, чувствай благодарност и радост, че имаш шанса да го изпитваш. Много, много хора, не могат да го оценят и прекарват дните си в илюзия, искам да ги прегърна и да им вдъхна любов. Нека обичаме хората такива, каквито са.