Понякога, почти изключително рядко в живота ми се появява човешко създание въплътило чистата безусловна енергия. И толкова е красиво да се срещаш със себеподобни, че не искаш да се разделяш с тях. Сякаш, когато сте заедно няма минало, няма време и възрастта ти е енергия, а не цифра. В такъв момент не се чувствам екзотика за поредното човешко същество, с което живота ме е срещнал, а себе си. И тъй като вибрацията ни е еднаква ние имаме общи интереси, вкусове, цели, мечти (желания). И когато усетя тази енергия я искам много силно в живота си. И тази ми слабост ме кара да излъчвам най-мощната любовна вълна. Искам да дам колкото може повече, в знак на признателност. Творецо в един такъв момент толкова много повиших енергията си, че се издигнах отвъд човешкото си тяло. Бях в безкрайното цяло, което Душите обитават. И от там виждах какво съм правила до момента, с кого съм споделяла времето си, с кого съм работила, с кого съм живяла. От там виждах грешките си. От там всичко бе много болезнено, в пъти по-болезнено, от колкото ако го изпитам на земята в човешко тяло, защото там енергията се лепва в теб без преградите на тялото. Най-хубавото бе, че това, на което станах свидетел не се е случило още във физически аспект и аз имах силата да променя нещата, насочвайки енергията си по правилния начин. Излъчвайки любов, за да мога да променя ситуацията така, че да бъда щастлива. И всичко се отключи, когато започнах блога си, в който споделям практиките си за изумително градинарство. Което аз на практика осъществявам и никой друг не е писал за това. Колкото повече разкривам тайните си, толкова повече вселената ми се отблагодарява, разкривайки вечността. И колкото по-осъзнато следвам мисията си, толкова повече информация ми се разкрива. И това е много красиво. Красиво, за да бъде споделено тук :)