Безкрайност от дъги
перлени лъчи
свързващи ни с невидими очи.
Топи се в тях греха,
изчиства ни в реалността.
В тези колковози светлина
Божествената искра е много ярка.
Докосва ни с вълна на топлина.
Отпускам се, за да ме погали.
Къде ли би била,
ако не във вечеността.
Цялото трепти
и слива ни в сърце.
Преминава тази вълна през нас
и избистря ни като не оставя миг
от спомен, че било е болка
преди да се събудя.
Изтрива я с безцветна гума мекота.
Слънцето изгрява ярко
и сърцето ни бие с безкрайното