Надежда

Надежда, че утре
ще бъда далеч.
Надежда, че вече с теб сме
към бряг
с прекрасни цветя.
Надежда, че с теб
движим се в безкрайността.
надежда, че дори да свърши света за мен,
ако бъда сама
ме кара да те обичам с цяла Душа.
Не искам да мисля, че бих могла да те пусна
да поемеш в обратна посока.
Не искам да мислиш,
че за теб съм нарисувана скица.
Не искам да вярвам, че мислиш, че за теб съм само обвивка,
дим над пепелта, която догаря у нас.
Огън, който не позволих да гори,
защото го угаси с несигурност и избяга.
Надеждата, че съм сгрешила ме провокира да те догоня.
И  знам, че ще ме чуеш с Душа.
И ще се върнеш към тази ненаписана творба.
Чакам те, ела!