Тук съм сега

Все по-често ми се налага да пропускам покрай ушите си хорското мнение.
И все по-често просто забравям за тях.
Игнорирам ги и летя,
като хеликоптер прелитам над реалността
закотвям се в лудостта наречена мой вътрешен Аз.
Пребивавам си тихичко час,
после се спускам надолу по спиралата,
свързвам се здраво с покоя,
наречен Земя.
Усмихната грея в света.
Правя необходимото,
за да бъда себе си
с всяка следа,
която дъхът ми рисува.
Ангелски нежно
прошепвам,
има нещо, което ме кара да сияя.
Някой, който е тук, за да сме в рая.
Някой, когото силно обичам.
Някой, в когото безрезервно се вричам.
Някого, когото обичам
с открита Душа.
Този някой е времето тук и сега.