Влюбвам се в нива,
жъна тиня, простотия,
немотия, грешна, неразбрана крива
расте надолу и дълбае в рани,
за да заздревеят.
За да ги издигнат над повърхността
и отлетят зад теб,
към нищото навън, където и да е.
Достатъчно е да знаеш, че сега си нов човек.
Че не желаеш разрухата да приютяваш,
на когото и да.
Такъв си, какъвто позволиш да си.
Защо да трупаш чужди мисли,
емоции без сила,
не си канал на простоия.
Превключи, дори се изключи.
Нека мекотата на крилата на любовта
те понесат към теб.
Свържи се със себе си, бъди
откровен пред теб.
Поискай да играеш под тополи
с пухчетата, които падат в май
през пролетта.
Зарови крака в тях,
и вдишай липов цвят и мащерка
жужене на пчелите
грейнали маргарити.
Бъди себе си,
дори, когато за теб говорят, че си луд човек.