Усмивка

Сякаш на глас искам да обобщя,
че живея в нищото
на ръба.
Прегърнала съм себе си.
Вкопчена в реалността
Не зная какво е да обичаш в лъжа.
Не зная какво е да се будиш сутрин без усмивка
преди изгрева в слънчева зора.
Не зная какво бих била,
ако не бе пръстта, която да ме свързва с вечността.
Която галя без умора, докато разхождам се на воля
и обливат с хлад краката ми морските вълни.
Не бих била себе си, ако съм друга.
Не бих посмяла да летя,
ако не стъпвам здраво на моите слова.
Не бих могла да те обичам, ако не бе
направил ме нещастна,
защото така се свързах силно с теб живот.
И днес ти благодаря, че доведе ме точно тук
като слънчев лъч, който озарява безкрайното поле.