Когато уча нова игра,
първо спирам се в дъха.
Бавно съзерцавам микротрона
вън над електрона той се върти.
Внезапно прошепва ми мечти,
които тялото забрави,
но душата ги създаде,
изпълнена с любов.
Играя си със всеки стих,
това ме изкушава да бъда вън от интеграла,
в който повечето мои връстници отдавна са.
Това ме отличава, от околните
това ме доближава до природните закони.
Че причината е с цел.
А отговорността е следствие
и те са в тясна връзка.
Ако избера да съм добра
и сблъскам се с реалността,
неминуемо ще срещна зло,
което ще ме провокира да отстъпя,
но отговорността от мен ще изиска да се справя
да го преодолея.
И така пак и пак.
В един миг няма да забелязвам лошото
в теб, в хората, в мен.
Просто ще го приемам като знак,
че съм на правилната честота.
Тази на вълните на любовта.
Играя с нежността, с любовта,
с мислите си отвъд ума
но напълно осъзнато.
Защото, нивото е за всеки един от нас,
който плува в океан без страх, че би могъл да се удави.
А знае, че със сигурност ще се научи с водата да играе
в танц на любовта
Няма коментари:
Публикуване на коментар