СЪБУДИ СЕ

Пъстър кръгъл небосвод
сгушен слон с хобот
в джунгла дива нереална
космична и забавна
весел дъжд роси
внезапно идваш ти
възраждаш се отново
с нови сили
и безброй следи
останали след теб по пътя по земята.
Цъфнаха полята
и теменужките красиви
разпериха се като пеперуди
омагьосаха с аромата си
гората,
в миг Мецана заяви:
"Вкусен мед ще хапвам до зори"
пчелички неуморни помогнаха и
и сега няма по-доволен на света
от теб
мой малък, но красив човек!

НЕЖНОСТ И ТЪГА

Нежна, мъничка сълза
нашепва тихо "с мен ела"
отронва се и пада
в мига, когато
решавам да изчакам,
да покажа нежност без да плача
а да засияя
с усмивка
влюбена в теб
сякаш мога се скрия
и да спра да те рисувам с поглед,
когато чуя нежния ти глас
да нашепва мили думи
в екстаз.
Спри и докосни нежни, влюбени очи
огледай се в тях
пламъче гори с мънички искри
разпалваш го, нали?

БЕЗ ИМЕ

Водата в извора понася
безбройни цъфнали неволи
уморили се от своя път
без дори за миг да спрат
устрема си и желанието да са те
единствени крале
на кралство необятно
непознато, неразбрано.
Епична роля имат те
крилат делфин и елф мним
партнират им в сюжета
еднакво интересен за героя и за песа
подпрял глава върху скръстени крака.
В очакване на подаяние - залък хляб
или колбас навит като рулце
и поръсен с масълце.
Ех, мечти разнасяш ти
ручейче вълшебно
без умора сред цъфнали поля
еднакво си, а отражението ти
за всеки е различно
вълшебно и обикновено
истинско и приказно
трагично и епично.
Ситуацията е такава,
че когато някой трябва да се стяга
и намира начин да избяга
друг остава в тинята,
до чистата, кристална, ледена вода
и той (другият) затъва в тинята
без да се спаси
с вярата, че отражението му
насреща ще се случи някой ден...
но кога ще се събуди от дълбокия си сън
и поеме отговорност за случващото се в момента?

ЗА ТЕБ!

Прелива залеза в нощта
остана ти сама с мисълта
откриваща прекрасна гледка в теб.
Дъхави смокини
разтичащи се
върху ефирно тяло
обвито с шоколад
бял и сладък.
Отпиваш от малиново розе
газирано и меко като аромат
от пъстър елексир, сплел се в косите
и оставил базата от цветове, кашмир и амбра
да напомнят за мига
прекрасни срещи край брега,
с които лятото дари ни
усмивката изплува пак в мен...и
изпълни ме с радост, защото
лятото е в нас,
и слънчевите дни са толкова приятни
всеки миг, прекаран с теб
мой единствен истински портрет!

МЪГЛА

Вървя напред и въпреки мъглата
пропила с влага пътя ми,
те виждам ясно.
В пространството до мен си.
Осветяваш силно,
много силно,
усещам любовта, извираща
от Теб,
така красиво я раздаваш
с пълни шепи,
не я щадиш
прекрасна усмивка ми дари,
затопли цялото ми тяло,
зареди го с гориво...
и въпреки мъглата
заради влагата на пътя знам,
че скоро посоките ни
ще се съберат в една.
И тогава ще е ясно не само времето,
но и хилядите въпросителни
замъгляващи пространството пред мен.

НАСЛАДА

сн. Димка Ангелова

Какъв ли ще е резултата
в играта споделена
между живота и времето ти тук.
Едва ли отговора е известен,
едва ли така играта би била
ти интересна.
Защото щастието е,
когато всеки миг разкрива ти се
постепенно,
с очакване,
с вълнение,
с трепет в сърцето.
Когато посееш семена наесен,
а напролет дарят те с обилни цветове,
а лятото с плодове.
Когато наблюдаваш дървото
срещу теб как расте.
От копринената буба,
разпукала пашкула
полита красива пеперуда.
И ти като дете играеше
безгрижно там сред тях.
После премина училищния праг,
понесоха те теории и задачи
без приложение в живота,
на моменти леко скучновати.
Порасна и разбра,
че въпросите, които си поставяш
не винаги намират отговор,
желанията не винаги биват чути,
любовта споделена,
думите разбрани.
И имено в това е чара,
така израстваш,
стойностите се изместват,
целите ти се променят...
Но така е интерсно,
така поддържаш тонус,
трупаш мъдрост, опит
в играта,
която дарява ти наслада,
жажда за успех
желание да вървиш напред
да бъдеш такъв, какъвто си,
и тогава мисля края
не е важен,
важна е играта.

НАРИСУВАЙ СИ КАРТИНА

Виж красиво е навън
синьо, бяло,
бляскаво....засмяно.
Скрибуцат бучиците лед
под стъпките ми,
издават звук вълшебен, зимен.
Приютява в мен мечти, копнежи
за прекрасна и уютна обстановка
в малка зимна къща,
някъде в планината
сред въздух чист, ухаещ
на бор и хвойна.
А до мен гори огън в камина
и разнася аромата на канела,
ябълков сладкиш, изпечен току що
и поръсен с пудра захар
и уханен чай от каркаде.
Оставя леко кисел вкус,
освежава и замечтава.
Гледам огъня как пука
и отпивам горещата напитка.
И пак звукът от пропукващия лед
напомня за това, че вървя в града
и дочувам звук от автомобил,
отправил се към неизвестна шир.
Може би към планината,
а може би към светлината
отразяваща се в локвата насреща.
Нарисувай си пейзаж
и се наслади,
а когато той се случи
зарадвай му се от сърце
прегърни момента
и се усмихни,
вълшебен е, нали?