Светлината се синхронизира с ума,
огъня гори в едно с Духа,
смея се като пясъчна фея на реалността,
която с осъзнатост събарям.
Стени, решетки, в огъня стапям.
Боря се с времето, за да остана,
зная че сама себе си отпращам.
Вечни спомени, будни създания
в този миг оживяват,
моя свят обкръжават.
Светлината нагоре към небесното кралство изпращаме.
Себе си в нея изгаряме.
Горим с огъня, за да трансформираме тази земя,
Енергията балансираме, за да продължим да сме себе си
в едно.
Единното, което не виждаш ти пречи да се отвориш към Майката земя
и да пуснеш корени в нея.
Но тя те обича и те прегъща,
защо се затваряш в твоите нови обуща?
Протегни се с енергията си надолу към нея.
Песен без глас изпей и,
тя е чувствителна и те обича,
Очаква те, протегни се,
прегръдките са безценни, защо не ги подарим помежду си за нея?