Единство в любовта

Вървим в пясъка през суетата
към собствения си изтъркан шанс
да срещнем себе си, съдбата,
някъде навън от нас :)
Отваряме сърце,
дълбоко с нозе закотвяме енергията,
която през нас протича.
Чувстваме, че с нас в земята се пропуква
и слънчевото тяло на деня тече
и се затваря,
когато бликва с нощната омара любовта
на неоново дете от светлина на друг свят.
Който е в нас и изведнъж прозира.
Ставаме мембрани, които дишат любовта.
Невидими екрани за света.
Себе си в теб намирам.
В теб се виждам.
Ти в мен проникваш.
Едно сме.
Къде сме и кой сме?
Едни и същи, както винаги били сме.
В тялото си нося скрито малко същество.
Не искам да го пусна да лети,
защото просто чрез мен ще се заземи.
И любовта, която въплъщава ще изгрее
като слънчев ден в неделя.
Облак тюркоаз в ефирен земен знак.
Тръгвам към пустиня,
за да се открия в оазис тишина.
Вода, течаща в огнена скала.