Носех те затворена в себе си,
докато спрях да те желая и те освободих.
Тогава полетя към небесното в пролетта.
И се усмхна ангелски в светлина.
Заблестя като диамант над нощта.
И пак си в едно с нея, но извън теб.
Просто си любов в любовта извън тленноста
светеща и топлеща като луна и слънце и сияеща като звезда.
Коя си, имаш ли име
или си невидима богиня тишина,
пропиваща с дъха си нежността на любовта.
Любов в любовта в невидимо тяло отвъд ума.
Любов в любовта в тяло от светлина.