Суета II

Вървя към края на своята мечта,
за какво ми е да виждам теб сега.
Нима не бе достатъчно добър,
нима не подари всичко, което пожела,
нима сам не изгори преградите на съвестта.
Нали сам обеща,
че това, което искаш
е отдавна изживяно.
Защо тогава се връщаш отново там.
Когато изпиеш в красива чаша
ароматен коняк,
изпушиш пура от добър тютюн,
наблюдаваш любимата си група.
Можеш ли да отречеш това, което си преживял?
Не, нали?
Защото и това, което бе в твоите очи,
за мен не бе игра,
бе просто част от любовта.
Такава, каквато Е:
чиста, истинска, прозрачно кристална.
Оглеждаш се в нея и протича такава красота,
сякаш си на брега на река
можеш да я преплуваш с крака,
можеш да се окъпеш в нея
но може и да се удавиш,
когато силно повярваш в Его-то си.
Мъдрецо, от мен запомни
бери маргарити преди роса,
цвета на лотоса, преди да разцъфти
и плодовете на любовта,
когато са добре узрели.
Нито полузелени, когато са кисели,
нито презрели,
когато са толкова сладки, че чак киселелят
от процеса на ферментация.
Голяма прегръдка, момичето в слънчева земя.

Суета

Вълнувам се при всяка среща
в теб
протягам ти ръка
докосвам истиността,
на това, което ни събра
избистрящ виолетов дъжд
порой от красиви тела
сплетени в любовта
дочувам сега.
Любовно поглеждам те
чаровно докосвам те
с китарата описвам
всеки импулс родил се
у мен.
Колко ли суета мога мога да побера
в крехката душа, обвита в кожа.
Красив валс,
озвучен с глас на едно
красиво същество.
Погледни ГО,
ТО Е ТИ!

ЗА ТЕБ

Усещаш нежността
гален от любовта
син хортензиев цвят,
синьо-виолетов пухкав бряг
на твоите мечти
слели се с любовните искри.
Копринена пещера,
окована от Теб от светлина.
Пелена от синя светлина
я притваря, и отваря.
Архангели бдящи в теб
над теб,
помагат ти да се достигнеш,
да се стигнеш,
да се свържеш със същността,
бликаща от любовта, с любовта.

НАРИСУВАЙ СИ КАРТИНА X

Окръжността на съвестта
се простира според ограничеността.
От теб зависи тази граница,
дали ще преживееш,
преминеш,
прескочиш,
надскочиш,
дали ще извисиш собственото си Его,
дали ще призовеш Душата.
Дали ще изкачиш хълма в планината,
дали ще преплуваш реката,
или ще акустираш сам в грехотата на Душата,
целяща да властваш със зъби забити в кокал,
нокти втъкани в пепел,
Душа прокудена от Теб
извън кръга от светлина
довел те тук.
Защо Творецо,
когато знаеш, че умираш
оставаш сам.
Защо пълниш храма си със срам,
защо избухваш в огън от мечти,
лъжливи, изтъкани от илюзии.
Може би и аз греша,
но вина има ли ума,
когато му робуваш навярно в теб е силата
да го приемеш и преведеш отново
през пречистваща тялото росна трева.
Или мокра,
обсипана с мъхове вековна гора
или през ниви с цъфнали жита.
Изборът е твой,
бъди в покой!

ЯРОСТ В ТЕБ

Когато утрото настъпва в мрака,
проглеждаш,
виждаш своята вина,
скована в лед душа,
омагьосана, забулена в мрак.
Забрави изхода, вплетен в собствените си лъжи.
Повярва, че си ловък, малък паяк,
проправящ път навсякъде, чрез нишки, изтъкани от мечти.
Желание да си навсякъде.
Желание обвито в паяжини,
като мисъл диктувана в теб отвън.
Диктувана от нещо друго,
желание на друг.
Повярва в него и пое
по пътя чужд.
И тук загубил се в тунела,
единствения ход е да се чуеш отстрани.
Не ти е нужен микрофон.
Просто остани в тишина,
сам на себе си сподели.
И щом чуеш си гласа
недей заравя се в пръста.
Поеми в посока,
сочена ти от гласа,
това ще бъде верен изход за сега.
Когато го приемеш, ще си свързан с нежността,
свързан с любовта на твоята искра,
проектирала те тук сега.