Окръжността на съвестта
се простира според ограничеността.
От теб зависи тази граница,
дали ще преживееш,
преминеш,
прескочиш,
надскочиш,
дали ще извисиш собственото си Его,
дали ще призовеш Душата.
Дали ще изкачиш хълма в планината,
дали ще преплуваш реката,
или ще акустираш сам в грехотата на Душата,
целяща да властваш със зъби забити в кокал,
нокти втъкани в пепел,
Душа прокудена от Теб
извън кръга от светлина
довел те тук.
Защо Творецо,
когато знаеш, че умираш
оставаш сам.
Защо пълниш храма си със срам,
защо избухваш в огън от мечти,
лъжливи, изтъкани от илюзии.
Може би и аз греша,
но вина има ли ума,
когато му робуваш навярно в теб е силата
да го приемеш и преведеш отново
през пречистваща тялото росна трева.
Или мокра,
обсипана с мъхове вековна гора
или през ниви с цъфнали жита.
Изборът е твой,
бъди в покой!
Няма коментари:
Публикуване на коментар