проглеждаш,виждаш своята вина,
скована в лед душа,
омагьосана, забулена в мрак.
Забрави изхода, вплетен в собствените си лъжи.
Повярва, че си ловък, малък паяк,
проправящ път навсякъде, чрез нишки, изтъкани от мечти.
Желание да си навсякъде.
Желание обвито в паяжини,
като мисъл диктувана в теб отвън.
Диктувана от нещо друго,
желание на друг.
Повярва в него и пое
по пътя чужд.
И тук загубил се в тунела,
единствения ход е да се чуеш отстрани.
Не ти е нужен микрофон.
Просто остани в тишина,
сам на себе си сподели.
И щом чуеш си гласа
недей заравя се в пръста.
Поеми в посока,
сочена ти от гласа,
това ще бъде верен изход за сега.
Когато го приемеш, ще си свързан с нежността,
свързан с любовта на твоята искра,
проектирала те тук сега.
Няма коментари:
Публикуване на коментар