Суета II

Вървя към края на своята мечта,
за какво ми е да виждам теб сега.
Нима не бе достатъчно добър,
нима не подари всичко, което пожела,
нима сам не изгори преградите на съвестта.
Нали сам обеща,
че това, което искаш
е отдавна изживяно.
Защо тогава се връщаш отново там.
Когато изпиеш в красива чаша
ароматен коняк,
изпушиш пура от добър тютюн,
наблюдаваш любимата си група.
Можеш ли да отречеш това, което си преживял?
Не, нали?
Защото и това, което бе в твоите очи,
за мен не бе игра,
бе просто част от любовта.
Такава, каквато Е:
чиста, истинска, прозрачно кристална.
Оглеждаш се в нея и протича такава красота,
сякаш си на брега на река
можеш да я преплуваш с крака,
можеш да се окъпеш в нея
но може и да се удавиш,
когато силно повярваш в Его-то си.
Мъдрецо, от мен запомни
бери маргарити преди роса,
цвета на лотоса, преди да разцъфти
и плодовете на любовта,
когато са добре узрели.
Нито полузелени, когато са кисели,
нито презрели,
когато са толкова сладки, че чак киселелят
от процеса на ферментация.
Голяма прегръдка, момичето в слънчева земя.