Докоснах се в пясъчна фея,
за да попитам колко тих, прикрит е света.
Нежно с кристален глас ми отвърна:
колкото ниско расте съвеста.
И всяка морска вълна, която в нозете опре,
се докосва до кожата и погалва
или пронизва те силно,
само защото водата е ледено бистра.
Умът е бръснач или купа със ашуре,
и как изглеждаш ти:
като дете или философ
е само нечия моментна представа.
Защото си многозоизмерен като скала на брега,
която се рони на пластове,
а в дълбочината и сияе кристал
и колко е важно да си тих и прикрит
когато отвътре си син диамант?
Не обемът е важен,  а светлината,
която генерираш в теб.
Не човекът е важен,
а Духът, който преминава едно с теб през живота.
Не тишината е важна,
а любовта, която чувстваш в теб.
Не любовта е чувството, което усеща се,
а свободата,
че в любовта намираш се извън скалата,
извън кристалното тяло,
в себе си другите те откриват,
защото си цялото, което обхваща безкрая.