Всеки миг  красотата твори в очите ти с любовта.
Всеки миг пред теб се отваря приказна нова врата,
сребристи поля,
обсипани с блясък, докосват се нежно от светлината,
ястреб лети безметежно
и каца на лилавата смокиня,
която тихо листата си в клоните свива,
обагрени в сребристо
към облаците летят с любовта, която в тях  съвършено прозира.
Опалово-синьо море корените им гали,
сливат се небето, морето, безкрая.
Не разбирам какво търси ястреба на брега.
Не намирам причина да го извадя от текста си,
заради ограничеността на мисълта
и сякаш заедно с него политам в друго време
над други скали,
далеч от кристалните сини води.
Губя се в погледа му, в себе си
и разбирам, че сме само
пеещи звуци в безкрайни сини вълни.