Пясъчна риза морето облича,
когато вълните му докосват брега.
Пясъчна фея гали го с нежността
и то засиява в неонов нюанс,
прегръща песъчинките сякаш танцуват
и докосвайки се, се разпръскват като искри в любовта.
Завихрят се след всяка вълна.
А тишината, която остава след тях,
сякаш губи се бързо, защото задава се нова искра.
И пясъка морето поема, и водата се губи в него.
Нестихващ любовен танц,
мелодия закотвяща се в сърцето,
ангелски глас шепти на морето,
докато пясъка своята фея очаква.
И сливат се отново някъде в безкрая.