Когато Душата избира си тяло

Всяко утро те води към мен,
и денят изгрява в теб
през мен,
или през теб в мен.
И пак сме едно общо начало в любовта.
Както Душата ни преди да се появи на тази Земя.
Цялостност от две тела.
Съвършенство извън света,
в който живеем.
Може би, когато енергиите си обединим
в следващ живот ще бъдем цяло.
Спрях да го мисля.
Нали в този живот живея чрез теб.

Кръговратът е обратим, дори способен да е такъв, какъвто го създадеш. Когато избереш да си извън него, наблюдател, който е толкова в играта, че игрището е тясно и просто за малко излиза от него, за да влезе в живота и после пак се прибира, за да наблюдава, това което изживява като творец.