Почувствах как с очи докосвам небето, в което летим,
докато сините пламъци, издигнати от жълтите слънчогледи
се стапят в мен.
Успокояват огънят, който пръстта в краката ми редуцира до жар.
И танцувам в нея, сякаш съм звяр от друга планета,
който е тук, за да стопи гнева на тази земя,
да я облее с любовта
и да изтръгне корена на яростта.
Ярост, която е скрита във всеки от нас,
просто се проявява в танца между небето и земята.
Жарта я стопява. И я няма в нас,
когато притихнали в транс се завърнем у дома -
в сърцето,
което като тебе ухае на див слунчоглед и лавандула
сгушена в тревата теменуга и ягоди за контраст,
самотно ли е небето, докато реем се в сърцето?